Грижа за майката - лукс или първа необходимост
Актуализирано: 24.08
Защо да поискаш помощ не те прави лоша майка, а напротив - правите осъзната майка

Често чуваме от хората:
„Грижи се за здравето си, спортувай!“, „Храни се здравословно, не преяждай!“, „Грижи се за кожата си – сега има толкова възможности!“,
„Пий много вода, виж колко кани и филтри има!“, „Поддържай вътрешния си мир, медитирай!“, „Отвори широко очите си и ще видиш красотата, която те заобикаля – виж небето, слънцето и звездите колко са прекрасни!“,
„Избери си професия, която да обичаш и вършиш с удоволствие!“ и „Намери си хоби и му се наслаждавай!“...
И са прави. Да, това са прекрасни неща и със сигурност могат да бъдат част от пътя към по-добрия и по-пълноценен живот.
Но когато си майка, която не помни от кога не е спала поне 5–6 часа непрекъснато, не помни кога за последно си е направила маска на лицето или кога е била в тоалетната сама - представяте ли си, сама?! 😄 - тогава какво е щастието за теб?
Как да се почувстваш поне малко по-добре точно сега, в този момент?
Ще ти кажа нещо много просто - поискай помощ.
Помоли някого да поеме детето за час, поспи, вземи си душ, излез сама, отиди на йога, изпий едно кафе на спокойствие или просто се разходи. Не е нужно да направиш всичко - направи поне едно нещо за себе си.
Да поискаш помощ не е слабост, не е егоизъм и със сигурност не те прави лош родител. Напротив - да признаеш, че си уморена и имаш нужда от подкрепа, изисква осъзнатост и смелост, защото грижата за теб не е за сметка на детето ти, а е част от грижата за него.
„Ние едно време как гледахме децата…“ Много често чуваме сравнения с миналото: „Еее, ние как гледахме децата си - без автоматични перални, без памперси…“, „То баба ти с консултант по детски сън ли си е приспивала децата?“
Имам огромен респект към нашите майки и баби, които са били героини на своето време и са отгледали прекрасни деца при условия, които често са били много по-трудни от днешните.
Но има една важна разлика – те са имали село.
Можело е да почукаш на съседската врата, да поискаш чаша захар, да оставиш бебето за малко и да изтичаш до магазина, да има баба, леля, съседка или приятелка, която да поеме част от товара.
Мъдри хора казват, че е необходимо цяло село, за да отгледаш едно дете. Само че днес нямаме село.
Имаме много информация, но понякога нямаме достатъчно подкрепа.
Живеем в свят на технологии, приложения, които следят кога бебето спи и кога яде, джаджи, които могат да пеят вместо нас, и безкрайно количество материали, съвети и препоръки. Имаме повече информация от всякога, но някак сме загубили нещо много важно - усещането, че можем да се доверим на себе си.
Майката днес може да има приложение за всичко: да знае колко минути е спало бебето, колко милилитра е изяло, колко трябва да будува и колко пъти е нормално да се събуди през нощта. И ако нещо не съвпада с таблицата, много лесно започва да си мисли: „Какво правя грешно?“
А достоверната информация е важна. Разбира се, че е. Но тя не трябва да замества наблюдението на собственото ти дете и не трябва да замества теб самата.
Понякога отговорът е в това да погледнеш навътре.
Погледни детето си- как се чувства то, как се чувстваш ти, какво ти казва тялото, от какво имаш нужда и какво в момента ти идва в повече. Понякога отговорите са там, в това да се вгледаш в очите на детето си и да се вслушаш в собственото си усещане.
А ако интуицията ти не идва веднага или не ти говори достатъчно ясно, търси достоверна информация и подходящ човек, който да ти помогне да я разбереш.
Не е нужно да избираш между информацията и интуицията –
можеш да имаш и двете.
Любовта към себе си понякога изглежда съвсем обикновено.
Любов към себе си е да поискаш помощ, да си позволиш малко здравословен егоизъм, да се довериш на партньора си и да му дадеш възможност да бъде истински участник в грижата за детето, а ако не се сеща сам - помоли го.
Не чакай да се досети, не чакай да стигнеш до предела и не чакай да рухнеш, за да признаеш, че имаш нужда от помощ.
Защото доброто родителство не изисква да се изгубиш като жена.
И понякога първата крачка към по-вълшебното родителство е много проста:
„Имам нужда от помощ.“
И това е напълно достатъчно начало.
С много обич,
Пепи Цанкова - сертифициран консултант по детски сън, сертифициран консултант по родителско прегаряне и бърнаут, холистичен практик, соматичен треньор и йога учител.
Вярвам, че когато нещо в живота ни е трудно - независимо дали това е сънят на детето, изтощението от родителството или усещането, че просто сме носили твърде много твърде дълго - няма универсално решение.
Затова в работата си гледам към човека като цяло и съчетавам знанията и опита си със соматични и дихателни практики, Метафорични Асоциативни Карти, йога, свободно движение и танц, медитация и други холистични подходи.

Коментари