Танц за лекота

Как да си Тук и Сега, когато тялото и душата ти са на различни места?

Понякога се събуждаш сутрин, а сякаш част от теб я няма. Тялото е тук — приготвяш закуска, бързаш за работа, грижиш се за детето, но душата ти стои някъде далеч. Може би в спомена за нещо, което си изгубила. Или в тревогата за това, което предстои.

И тогава усещаш това фино, но болезнено разминаване — като леко изместване на пластове, при което нищо не е съвсем на мястото си.

Колко лесно е да кажеш „Бъди Тук и Сега“, и колко трудно е наистина да го направиш,

когато вътре в теб има буря.

Когато тялото и душата загубят ритъма си

Нашето тяло е мъдро. То пази всяка емоция, всеки спомен, всяко „преглътнато“ усещане. А когато нещо вътре в нас не е изразено, тялото го поема — стяга раменете, заключва таза, задържа дъха. Душата иска да лети, а тялото я държи на земята.

И се ражда това усещане за разделеност — че си някъде между „трябва“ и „искам“, между „тук“ и „някъде другаде“.

Танцът като мост между световете

Свободното движение е начин да се върнеш при себе си. Не е нужно да умееш да танцуваш. Не е нужно дори да имаш музика. Нужно е само да позволиш на тялото да води, а на ума – да замълчи.

Когато танцуваш без мисъл, без стъпки, без очакване — ти започваш да чуваш себе си.

Тялото започва да говори на езика, който душата разбира: движение, трепет, дъх.Всяко поклащане, всяко отпускане на ръка, всяка извивка на гръбнака — е покана за завръщане. Така душата се връща в тялото. И изведнъж усещаш, че си отново цяла.

В танца няма „правилно“

Има само „истинско“. Понякога танцът е и плач, друг път е и смях. Понякога е бавно люлеене, друг път — диво освобождаване. Но винаги е лечебен.

Той подрежда енергията, отваря пространство в гърдите, отпуска корема, свързва дъха с пулса на живота. И когато позволиш на тялото да се движи така, както то иска, а не така, както „трябва“, неусетно се връщаш Тук и Сега — в дъха, в земята под краката си, в сърцето си.

Представи си, че си в залата, светлината е мека, а ти просто си там — само ти и дъхът ти. Чуваш първия звук на музиката.Затваряш очи. Поставяш ръка на гърдите и усещаш как гърдите се повдигат и отпускат.

Започваш да се поклащаш леко — едва доловимо, колкото да усетиш, че си жива.

Позволи на движението да се роди отвътре — нека ръцете, таза, гърбът, краката се включат един по един.Не мислиш как изглеждаш. Не се стараеш. Просто си Ти. Дишаш.

И шепнеш наум:„Връщам се в тялото си. Връщам се у дома.“

А сега си представи, че не си сама.Че около теб има други жени — дишащи, движещи се, връщащи се към себе си.Тяхната енергия докосва твоята, пулсът ви се синхронизира, сърцата ви се отварят.В този кръг няма оценки, няма роли, няма „трябва“.Има само чисто присъствие.Там, в танца, тялото и душата отново се срещат.

Ела да го преживеем заедно. Отново.Ела да си позволиш да спреш, да дишаш, да се движиш и да се върнеш у дома — в себе си.

Така започваш да събираш себе си.Тялото и душата отново намират общ ритъм.А когато това се случи — усещането за „тук и сега“ вече не е усилие, а естествено състояние.

Обади ми се и ела да танцуваме заедно!

С много обич:

Пепи Цанкова, вашия сертифициран консултант по детски сън, холистичен практик и йога учител. https://www.mamavbalans.com/

Мога да ви помогна и да ви науча как да приспивате детето си бързо и лесно, така че да може и вие да се наспите и да имате време за себе си!

Освен със съня, подкрепям майките да намират своя вътрешен баланс чрез дихателни практики, медитация, релаксация и свързване със себе си.