Родени твърде рано

За всички малки герои, които се родиха „твърде рано“ —

и за техните семейства

17 ноември - Световен ден на недоносените деца

Понякога животът идва по-рано. Не по план, не когато сме готови, а когато душата реши, че е време.Така се появяват недоносените деца — малки, крехки, с прозрачни длани и дъх, който се бори да остане.

И въпреки всичко… остават.

В България всяка година около 6 000 бебета се раждат преди термина си — това са почти едно на всеки десет. Зад всяко от тях стои история, която не се побира в медицински протокол — история на любов, страх, безсънни нощи и невероятна надежда.

Истини, които не се пишат в епикризата

Едно преждевременно раждане често идва като гръм от ясно небе. Няма време за „гнездене“, няма време за мечтите и плановете, които си рисувала с пастелни цветове.Има само едно — да вярваш, че ще се справите.

Никой не може да подготви родител за звука на апарата в инкубатора. Но има нещо, което никой апарат не може да замени — твоето присъствие.Твоята топлина. Твоят глас, който шепне: тук съм.И твоето търпение, дори когато се чувстваш изтощена, е сила, която бебето усеща.

И съзнанието, че всяка малка твоя усмивка или допир създава сигурност и доверие, които лекарствата и апаратите не могат да дадат.

 

Майката...

Когато се роди преждевременно бебе, „нормалното“ се променя. Твоят график, очакванията и дните вече изглеждат различно. Приемането не означава „трябва да се примирим“, а да видим реалността такава, каквато е, и да избираме любовта във всеки момент.

Приеми, че:

• бебето може да има по-различен ритъм и нужда от време

• таткото има право на пространство за своите чувства — страх, тревога или умора

• семейството ще се адаптира към новата ситуация — по-големите братчета или сестричета ще свикнат с вниманието, което бебето изисква, а баба и дядо ще намерят своя начин да помагат

  
  

  И не забравяй, че малките жестове на всеки член от семейството, колкото и да са дребни, са част от силата, която поддържа бебето живо и спокойно.

  
  

Това е процес, в който всеки има място и значение, и в който любовта и присъствието са най-важните ориентири.

• Почивай често: прави малки паузи, дишай дълбоко и отпускай тялото — дори пет минути могат да променят деня ти.

  
  

  Малките моменти на грижа за себе си са също така сигурност за бебето — то усеща, когато родителят е спокоен.

  
  

• Записвай мислите си: един ред в дневника или гласова бележка на телефона — за да видиш постигнатото и да изразиш чувствата си.

• Приеми помощта: някой може да донесе храна или да се погрижи за пране — това е любов в действие и знак, че не си сама.

• Сподели с други родители: намери група или ресурс, където можеш да говориш и да бъдеш изслушан, без да те оценяват или съветват как да се чувстваш.

 

А ако някой ти предложи „съвет“ от типа „ще го израсте“, кажи нежно това, от което наистина имаш нужда: „Това не ме утешава. Искам да чуя от теб“:

 „Как мога да помогна?“

„Искаш ли да седна с теб?“

„Мога ли да ти занеса храна/дрехи/да изчистя?“ — жестовете са по-силни от идеите.

Истинската помощ е присъствие и практичност.

 

Таткото...

Когато се роди преждевременно бебето, майката често е в центъра на грижите, но таткото също чувства бурите — страхове, безсънни нощи, объркване.

• Може да се чувства „ненужен“, защото не е до кувьоза или не е ангажиран с кърменето.

• Може да се притеснява, че трябва да бъде силен, без да покаже, че също се плаши.

• Може да не знае какво да каже на другите, когато го попитат за бебето.

  
  

Уважаването на ролята на таткото е важно. Той е част от малките герои — не само защото носи ангажимент и отговорност, но и защото носи сърце. Не забравяйте таткото — неговата присъстваща (понякога сякаш по-незабележима) грижа и тихо подкрепяне са чиста любов, която бебето усеща. Мама също.

Дори малките моменти на докосване, разговор или усмивка от таткото остават отпечатък в първите дни на живота на бебето.

Празнувайте малките победи!

• Когато бебето наддаде с 20 грама

• Когато започне да диша само

• Когато най-накрая го прегърнеш без тръбички

  
  

Това не са просто моменти — това са истински празници. И да, понякога развитието върви по-бавно. Понякога има повече срещи с лекари, повече тревоги. Но има и повече осъзнаване. Повече благодарност за нещата, които другите приемат за даденост.

 

Ако познаваш семейство с недоносено бебе

• Не се опитвай веднага да даваш съвети или прогнози, особено прогнози

• Не казвай „Ще се оправи“ или „Ще порасне“

• Просто попитай: „Как се чувстваш днес?“ или „Искаш ли да поговорим?“

• Предложи присъствие: „Мога ли да седна с теб за малко?“ или „Искаш ли да споделиш с мен?“

Понякога най-голямата подкрепа е тихото присъствие — без думи, без опити да се оправи ситуацията, просто до теб.

Слушай, докато споделят, бъди там, когато имат нужда. Понякога едно спокойно, приятелско рамо е повече от всякакви съвети.

 

За предразсъдъците

Няма „по-слабо“ бебе. Има просто различен старт.Няма „по-лоша“ майка, защото е родила преждевременно.Няма вина. Има тяло, което е направило най-доброто, което е могло.

Много от тези деца порастват здрави, будни, чувствителни — може би защото от първия си ден знаят какво е да се бориш.

Може би защото са дошли да ни покажат нещо важно — колко е крехък и силен животът едновременно.

И тези първи битки учат родителите на търпение, любов и радост от всяка малка победа.

 

Завършвам с нещо почти банално, но вярно: ти не си „провалена“ майка.

*Ти си човек, който прави най-добрата работа, която може в момента.

*Ти стоиш до едно малко тяло, което расте със своя собствен ритъм.

Тази посока — присъствие, малки победи, топлина и докосване, много докосване— е всичко, което детето и ти имате нужда сега.

Ако твоето бебе се е родило твърде рано, знай, че няма „правилен“ начин да минеш през това. Ще има дни на сила и дни на сълзи. И двете са част от пътя.

И един ден — ще го видиш да тича, да се смее, да живее с пълни гърди, и ще знаеш: всичко си струваше.

Нежността лекува. Присъствието носи сигурност. А любовта — тя винаги стига навреме.

 

За всякакви въпроси, съвети или нужда от подкрепа, можете да се обръщате към Фондация „Нашите недоносени деца“. Там работят отдадени хора, които разбират и подкрепят семействата на всеки етап — от болницата до вкъщи, с внимание, опит и сърце. Познавам ги лично и гарантирам за тях.

С много обич:

Пепи Цанкова, вашия сертифициран консултант по детски сън, холистичен практик и йога учител. https://www.mamavbalans.com/

Мога да ви помогна и да ви науча как да приспивате детето си бързо и лесно, така че да може и вие да се наспите и да имате време за себе си!

Освен със съня, подкрепям майките да намират своя вътрешен баланс чрез дихателни практики, медитация, релаксация и свързване със себе си.