Страх от тъмното

Страх ме от тъмното. Стой при мен!

Всеки родител е бил там – детето плаче, стиска мама или татко и казва: „Страх ме е от тъмното“ и не иска да заспи. Това е напълно нормално и напомня, че детето ни се учи да се чувства сигурно и да разбира границите на своето пространство.

Според психолозите, страхът от тъмното най-често започва между 2 и 6 години и е естествена част от развитието на детето. Той се дължи на развиващото се въображение, усещането за отделност от родителя и способността да си представя възможни опасности, които реално не съществуват. Този страх показва, че детето учи емоционална регулация и опознава своето пространство.

Ще споделя препоръки на психолози за това как да подкрепим детето, когато изпитва страх, а аз пък като консултант по детски сън препоръчвам да се изгради добър режим на сън и будуване, с качествен Ритуал за сън.

На тази възраст - след 2 години, можем да говорим за реален режим и това не само намалява напрежението от деня, но и подкрепя циркадния ритъм на детето. Предвидимите и последователни дейности през деня създават усещане за стабилност и безопасност, което допълнително успокоява детето.

Най-важното е родителят да обърне внимание и да каже на детето:

„Чувам те, и разбирам, че те е страх.“

Това не е просто каприз – детето действително преживява усещане за заплаха и се нуждае от нежна, емпатична подкрепа.

Разследване на тъмното – подготовка за родителя

Ефективна практика е самостоятелното разследване на тъмното от ваша страна, така елиминирате чисто физически причини, детето да вижда страшни сенки в стаята си.

Родителят опитва да се постави на мястото на детето - ляга на леглото му или оглежда стаята от неговата перспектива с приглушена светлина или пълна тъмнина.

Обърнете внимание дали пердета, мебели или гардероб създават сенки, които могат да изглеждат страшни за детските очи.

Тази подготовка носи няколко ползи:

• Родителят вижда стаята от гледната точка на детето

• Намалява собствените тревоги на родителя, защото вече знае, че стаята е безопасна от страна на странно изглеждащи сенки

• Осигурява спокойствие на детето, защото родителят излъчва увереност , която предава на детето

Важно е детето да не участва в това разследване – то е изцяло за подготовка на родителя и създаване на безопасна среда.

Страхът от тъмното при приспиване – подкрепа и ритуали

Когато детето изразява страх, има няколко нежни подхода, които според психолозите работят най-добре:

• Присъствие без натиск - седнете до леглото, говорете спокойно, дръжте ръката му. Не го принуждавайте да заспива или да изследва стаята, с цел да се увери, че "няма страшно" или че "виж, няма чудовища". Така детето усеща подкрепата ви и постепенно се успокоява.

• Ритуали за безопасност - малки вечерни ритуали, като включване на нощна лампа с приглушена светлина, гушкане с любима играчка или прошепване на успокояващи думи „Тук си в безопасност“, дават чувство за контрол и стабилност. Не случайно, все говоря за силата на Ритуала за сън, ето, в тази ситуация, един добре изграден, последователен и придвидим Ритуал за сън,ще върши чудесна работа.

• Разговори за страхове - когато детето е будно и спокойно, тогава чак обсъждайте страховете му. Не омаловажавайте страха, не му казвайте -„Не се страхувай!“, а споделяйте: „Разбирам те, понякога и на мен ми е страшно на тъмно.“ Това му дава модел как да приема и обработва емоциите си.

• Самостоятелни стратегии за успокояване - някои деца се чувстват добре, ако могат да дръпнат завесите сами, да включат малка лампа или да сложат любимото си одеяло до себе си. Това им дава чувство за контрол.

• Дишайте заедно - дихателните практики помагат по много начини - имате време само за вас и детето, вие си почивате, детето се "насищна" с вашето присъствие, и двамата се успокоявате. Ето и предложения за подходящи дихателни практики според възрастта на детето.

•Елиминирайте екраните, а ако чак толкова ви е невъзможно, нека няма такива поне 2 часа преди сън. И още нещо - на детето влияе не толкова съдържанието, което гледа, а самия екран.

Според психолозите, детето се учи постепенно да управлява страха си и да заспива спокойно, когато усеща подкрепата на родителя, без да бъде натоварвано с допълнителни задължения.

И така, страхът от тъмното, е нормална част от развитието на детето, затова вземете следващия кратък план за действие и минете с любов и емпатия през този период:

1. Чуйте страха на детето и валидирайте емоцията му.

2. Огледайте стаята и ако има нещо, което хвърля странна сянка, коригирайте.

3. Подкрепете детето чрез присъствие, ритуали (не само за сън) и разговори.

4. Изградете добър дневен режим и качествен ритуал за сън – това подпомага циркадния ритъм, създава предвидимост и последователност в дейностите и подготвя детето за спокойна нощ.

С постоянна нежна подкрепа, страхът ще намалее и детето ще започне да заспива спокойно и уверено.

Източници:

American Academy of Pediatrics. Children and Nighttime Fears. https://www.healthychildren.org

Mindell, J.A., & Owens, J.A. (2015). A Clinical Guide to Pediatric Sleep: Diagnosis and Management of Sleep Problems.

American Psychological Association. Helping Children Cope with Fear. https://www.apa.org

С много обич:

Пепи Цанкова, вашия сертифициран консултант по детски сън, холистичен практик, йога учител, соматичен треньор. https://www.mamavbalans.com/

Мога да ви помогна и да ви науча как да приспивате детето си бързо и лесно, така че да може и вие да се наспите и да имате време за себе си!

Освен със съня, подкрепям майките да намират своя вътрешен баланс чрез дихателни практики, медитация, релаксация и свързване със себе си.