Страх от тъмното
Актуализирано: 28.08
Всеки родител е бил там - детето плаче, стиска мама или татко и казва: „Страх ме е от тъмното“, а после не иска да заспи. Това е напълно нормално и ни напомня, че детето се учи да се чувства сигурно и да разбира границите на своето пространство.
Според психолозите страхът от тъмното най-често започва между 2 и 6 години и е естествена част от развитието на детето. Той се дължи на развиващото се въображение, усещането за отделност от родителя и способността да си представя възможни опасности, които реално не съществуват. Този страх показва, че детето учи емоционална регулация и опознава своето пространство.
Ще споделя препоръки на психолози за това как да подкрепим детето, когато изпитва страх, а аз, като консултант по детски сън, препоръчвам да се изгради добър режим на сън и будуване, с качествен ритуал за сън.
На тази възраст - след 2 години - можем да говорим за реален режим и това не само намалява напрежението от деня, но и подкрепя циркадния ритъм на детето. Предвидимите и последователни дейности през деня създават усещане за стабилност и безопасност, което допълнително успокоява детето.
Най-важното е родителят да обърне внимание и да каже на детето:
„Чувам те и разбирам, че те е страх.“
Това не е просто каприз - детето действително преживява усещане за заплаха и се нуждае от нежна, емпатична подкрепа.
Разследване на тъмното – подготовка от родителя
Ефективна практика е самостоятелното разследване на тъмното от ваша страна. Така елиминирате чисто физически причини детето да вижда страшни сенки в стаята си.
Родителят опитва да се постави на мястото на детето буквално - ляга на леглото му или оглежда стаята от неговата перспектива с приглушена светлина или в пълна тъмнина.
Обърнете внимание дали пердета, мебели или гардероб създават сенки, които могат да изглеждат страшни за детските очи.
Тази подготовка носи няколко ползи:
Родителят вижда стаята от гледната точка на детето.
Намалява собствените тревоги на родителя, защото вече знае, че стаята е безопасна от гледна точка на странно изглеждащите сенки.
Осигурява спокойствие на детето, защото родителят излъчва увереност, която предава на детето.
Важно е детето да не участва в това разследване, то е изцяло за подготовка на родителя и създаване на безопасна среда.
Страхът от тъмното при приспиване - подкрепа и ритуали
Когато детето изразява страх, има няколко нежни подхода, които според психолозите работят най-добре:
Присъствие без натиск - седнете до леглото, говорете спокойно, дръжте ръката му. Не го принуждавайте да заспива или да изследва стаята, с цел да се увери, че „няма страшно“ или „виж, няма чудовища“. Така детето усеща подкрепата ви и постепенно се успокоява.
Ритуали за безопасност - малки вечерни ритуали, като включване на нощна лампа с приглушена светлина, гушкане с любима играчка или прошепване на успокояващи думи „Тук си в безопасност“, дават чувство за контрол и стабилност. Не случайно все говоря за силата на ритуала за сън - ето, в тази ситуация един добре изграден, последователен и предвидим ритуал за сън ще върши чудесна работа.
Разговори за страхове -когато детето е будно и спокойно, тогава чак обсъждайте страховете му. Не омаловажавайте страха, не му казвайте „Не се страхувай!“, а споделяйте: „Разбирам те, понякога и на мен ми е страшно на тъмно.“ Това му дава модел как да приема и обработва емоциите си.
Самостоятелни стратегии за успокояване - някои деца се чувстват добре, ако могат да дръпнат завесите сами, да включат малка лампа или да сложат любимото си одеяло до себе си. Това им дава чувство за контрол.
Дишайте заедно - дихателните практики помагат по много начини - имате време само за вас и детето, вие си почивате, детето се „насища“ с вашето присъствие, а и двамата се успокоявате. Ето и предложения за подходящи дихателни практики според възрастта на детето.
Елиминирайте екраните, а ако чак толкова ви е невъзможно, нека няма такива поне 2 часа преди сън. И още нещо - на детето влияе не толкова съдържанието, което гледа, а самият екран.
Според психолозите детето се учи постепенно да управлява страха си и да заспива спокойно, когато усеща подкрепата на родителя, без да бъде натоварвано с допълнителни задължения.
И така, страхът от тъмното е нормална част от развитието на детето. Затова вземете следващия кратък план за действие и минете с любов и емпатия през този период:
Чуйте страха на детето и валидирайте емоцията му.
Огледайте стаята и ако има нещо, което хвърля странна сянка, коригирайте.
Подкрепете детето чрез присъствие, ритуали (не само за сън) и разговори.
Изградете добър дневен режим и качествен ритуал за сън – това подпомага циркадния ритъм, създава предвидимост и последователност в дейностите и подготвя детето за спокойна нощ.
С постоянна, нежна подкрепа страхът ще намалее и детето ще започне да заспива спокойно и уверено.
Източници:
American Academy of Pediatrics. Children and Nighttime Fears. https://www.healthychildren.org
Mindell, J. A., & Owens, J. A. (2015). A Clinical Guide to Pediatric Sleep: Diagnosis and Management.
American Psychological Association. Helping Children Cope with Fear. https://www.apa.org
С много обич,
Пепи Цанкова - сертифициран консултант по детски сън, сертифициран консултант по родителско прегаряне и бърнаут, холистичен практик, соматичен треньор и йога учител.
Вярвам, че когато нещо в живота ни е трудно - независимо дали това е сънят на детето, изтощението от родителството или усещането, че просто сме носили твърде много твърде дълго - няма универсално решение.
Затова в работата си гледам към човека като цяло и съчетавам знанията и опита си със соматични и дихателни практики, Метафорични Асоциативни Карти, йога, свободно движение и танц, медитация и други холистични подходи.
Коментари