Скокове в растежа
Актуализирано: 26.08
Толкова ли са страшни или са чудесен показател, че бебето расте?
Понякога сякаш се будим до друго бебе. Същото лице, същите очички, но… различно поведение. Буди се често. Отказва да суче или иска постоянно да е на гърда. Неспокойно е. Стиска юмручета, дразни се на всичко, плаче без видима причина.
И се питаме: Какво стана? Нещо не е наред ли?
А всъщност може просто детето да се намира в поредния скок в развитието.
Какво представляват скоковете в развитието?
Скоковете не са само физически - не се отнасят единствено до това, че бебето е пораснало с 2 сантиметра или е наддало 400 грама. Става въпрос за интензивни, дълбоки вътрешни промени -в мозъка, в нервната система и в начина, по който бебето възприема света.
В тези периоди бебето усвоява нови умения, започва да възприема нови модели, да усеща себе си и теб по нов начин. И това може да го обърка. Защото светът, който е било свикнало да разбира, вече изглежда различен.
Колко често се случват?
До около 18-месечна възраст някои източници описват десет основни периода на интензивно развитие, наричани още „ментални скокове“, защото са свързани основно с развитието на мозъка.
Всеки такъв период има своя специфика и продължителността му може да бъде различна - при някои деца няколко дни, а при други и доста повече.
Как влияят тези периоди?
Няма по-бурен, по-концентриран и бърз растеж в живота на човека от първата година и половина. Мозъкът се развива изключително интензивно и това няма как да не се отрази и на:
🔸 Съня - бебето се буди по-често, трудно заспива, иска да е при теб.
🔸 Храненето - става по-лакомо или, обратно, отказва да яде/суче.
🔸 Настроението - става раздразнително, плачливо, сякаш „залепено“ за теб.
🔸 Поведението - сякаш „забравя“ вече усвоени неща, например самостоятелното заспиване или по-дългото будуване без плач. Вижте повече тук за плача.
Важно: Това не е непременно регрес. Понякога процесът на вътрешно развитие може да изглежда като стъпка назад, но всъщност води напред.
Какво можеш да направиш?
Най-важното:
❗️Не търси „оправяне“ на детето, на режима или на каквото и да е било. Търси свързване с детето.
Това не е момент за корекции, обучение, въвеждане на строги правила или нови режими. Това е момент за мекота, търпение и доверие. Може да звучи тъпо или като клише, но точно това помага сега.
Ето няколко насоки, които помагат:
🔸 Дръж дневната и вечерната рутина проста и предвидима. Децата обичат ритъм. Ако дневната и вечерната рутина е позната, тя ще им дава сигурност дори в моменти на вътрешен хаос.
🔸 Бъди до него. Може не винаги да го носиш на ръце, но бъди с присъствие. Понякога е достатъчно просто да си там, да говориш тихо, да галиш коремчето или да сложиш ръка на махащите се ръчички.
🔸 Храни при поискване, ако е кърмено бебе. По време на такъв период бебетата често искат да сучат по-често – това може да бъде начин да получат утеха и близост. Ако имаш притеснения относно храненето или количеството, обсъди ги с педиатър или консултант по кърмене.
🔸 Говори му - обяснявай. Дори да не разбира думите, то разбира тона и усеща нежността. Кажи му: „Знам, че ти е трудно. Всичко се променя и усещаш нови неща. Аз съм тук.“
🔸 Почивай, когато можеш - да, ще кажеш - "пак тъпотии", но съвсем не са. Ще ги оцениш!
Скоковете могат да извадят и нас, родителите, от равновесие. Погрижи се за себе си - с 5 минути тишина, с чаша чай, с дишане, с една сълза, пусната навреме и без вина.
Това също ще мине!
Тялото и съзнанието на бебето не спират да се развиват. И след всеки такъв период идва малко чудо - ново движение, усмивка, реакция, разбиране, дума.
И тогава си казваш: „Ахаааа, за това било всичко онова!“ Да, детето ти расте!
Последно - но най-важно: Ти не си виновна, че бебето плаче, буди се или преминава през труден период. Ти си котва. Ти си дом.
Няма нужда да си съвършена -достатъчно е да си нежна.
И устойчива. Но и към себе си.
С много обич,
Пепи Цанкова - сертифициран консултант по детски сън, сертифициран консултант по родителско прегаряне и бърнаут, холистичен практик, соматичен треньор и йога учител.
Вярвам, че когато нещо в живота ни е трудно - независимо дали това е сънят на детето, изтощението от родителството или усещането, че просто сме носили твърде много твърде дълго - няма универсално решение.
Затова в работата си гледам към човека като цяло и съчетавам знанията и опита си със соматични и дихателни практики, Метафорични Асоциативни Карти, йога, свободно движение и танц, медитация и други холистични подходи.
Коментари