Нощни кошмари или нощни терори?
Актуализирано: 24.08
Как да ги различите и какво може да правите, за да помогнете на детето си
Детето спи, вече е тъмно, отпускате уморена глава и изведнъж чувате писък. Кръвта ви замръзва и в същото време ви става горещо. Детето!
Хуквате към стаята и виждате как то е седнало в леглото, ужасено, плаче и протяга ръце към вас. Вече и вие изпитвате страх. Детето е сънувало кошмар, но е контактно, вижда ви и търси вашата близост.
Спокойно, това може да бъде част от израстването на вашето дете.
Сънищата са един от начините, по които мозъкът обработва преживявания, емоции и информация от деня.
Важно е обаче да различаваме кошмарите от нощните терори, защото макар и да изглеждат сходни за уплашения родител, това са две различни състояния и подходът към тях също е различен.
От каква възраст могат да се появят кошмари и нощни терори?
◼ Кошмари – най-често започват да се срещат в ранното детство и са особено характерни за периода между 2 и 6 години. Възможно е страшни сънища да се появят и по-рано, но при по-малките деца е трудно да разберем какво точно са преживели, защото все още не могат да го разкажат.
◼ Нощни терори – по-често се наблюдават при деца в предучилищна и ранна училищна възраст, но могат да се появят и извън този период.
Кога през нощта можем да ги очакваме?
◼ Кошмари – по-често се случват през втората половина на нощта, когато периодите на REM сън, свързан със сънуването, стават по-дълги.
◼ Нощни терори – обикновено се появяват през първата третина на нощта, често през първите няколко часа след заспиване.
Какво представляват кошмарите?
Децата започват по-често да преживяват и да могат да разказват страшни сънища около 2–3-годишна възраст, като при много от тях кошмарите са особено чести в предучилищните години.
Кошмарите са страшни сънища, които събуждат децата и могат да ги накарат да се страхуват да заспят отново.
Кошмарите може да се появят без ясна причина, но понякога са свързани с неща, които детето е видяло, чуло или преживяло през деня и които са го разстроили или силно впечатлили.
Това могат да бъдат реални събития, но могат да бъдат и плод на детското въображение.
Кошмарите често са свързани с етапите на развитие на детето. Малките деца могат да сънуват раздяла с родителите си, децата в предучилищна възраст – чудовища или тъмнина, а по-големите деца – смърт, реални опасности или тревоги, свързани с ежедневието им.
Как изглежда детето по време на кошмар?
Обикновено е будно или може лесно да бъде събудено.
Плаче или крещи, но е готово за контакт и комуникация с вас.
Търси ви и се успокоява от вашето присъствие.
Способно е да ви разкаже кошмара, ако възрастта и развитието му позволяват това.
Може да помни кошмара и на сутринта.
Какво може да допринесе за появата на кошмари?
Неподходящо разпределяне на часовете за сън и будуване и недостатъчен сън.
Твърде дълги периоди на будуване, преумора или силно превъзбуждане преди сън. Добре е активното време постепенно да преминава в по-спокойно, а преди заспиване детето да има възможност да се успокои.
Детето невинаги може ясно да отдели реалността от измислицата. Понякога дори голям бръмбар в тревата или обикновено спречкване с приятел може да остави достатъчно силно впечатление, за да се появи в съня му.
Промяна в ежедневието – идването на ново дете в групата, нов учител, смяна на детска градина или училище, връщането на родителя на работа, раждането на още едно дете или друга промяна в семейството.
Повишена температура или прием на някои лекарства.
Силни емоционални преживявания, тревожност или стрес.
Малките деца обработват всеки ден огромно количество нова информация. Паметта и въображението им се развиват и постепенно им позволяват да възпроизвеждат през нощта образи, звуци и преживявания от изминалия ден.
Сънят им също постепенно придобива все по-зряла структура и периодите на сънуване се променят. Всичко това е част от развитието и може да създаде условия за появата на кошмари.
Как да помогнете, когато детето ви има кошмар?
Прегърнете го, погалете гръбчето му или леко го разтрийте, ако това му е приятно. Плътният и сигурен телесен контакт може да помогне на детето да се почувства отново в безопасност.
Не омаловажавайте страха му. За вас чудовището може да не съществува, но страхът, който детето изпитва в този момент, е съвсем реален.
Проявете търпение и уважение и го изслушайте, ако иска да ви разкаже съня си.
Често, когато му дадете възможност да разкаже какво е сънувало, детето по-лесно се ориентира, че това е било сън. Няма нужда обаче да превръщате нощното събуждане в дълъг разговор и нов период на будуване.
По възможност запазете обичайните си граници и не бързайте автоматично да премествате детето във вашето легло, освен ако това е нещо, което вие самите искате и е подходящо за вашето семейство. Можете да го успокоите и да го насърчите отново да заспи в собственото си легло.
През деня се стремете детето да получава достатъчно сън и да не достига до силна преумора и превъзбуждане.
Грижете се да има достатъчно време за игра и движение, но след активната част от деня му помогнете постепенно да свали напрежението чрез спокойни и тихи занимания.
Правете си нежен, предвидим и успокояващ ритуал за сън.
Екранното време е добре да бъде ограничено според възрастта на детето, а съдържанието да бъде внимателно подбрано. Особено важно е преди сън да има време без екрани и достатъчно възможност детето да премине към по-спокойни занимания.
Следете вечерята да не е прекалено тежка за детето и да не му причинява физически дискомфорт, който би могъл да наруши съня му.
Какво представлява нощният терор?
При нощния терор детето може да изглежда така, сякаш е будно – очите му могат да бъдат отворени, тялото му е много активно, плаче, крещи или размахва ръце – но всъщност то не е напълно будно.
Може да ви гледа, без наистина да ви вижда и разпознава по начина, по който го прави при пълно събуждане. Реакцията му може да бъде много бурна, но след това обикновено не може да каже какво се е случило и няма спомен за епизода.
При нощните терори има и наследствен фактор, защото те се срещат по-често при деца, в чиито семейства е имало подобни епизоди, сомнамбулизъм или други нарушения на събуждането от дълбок сън.
Как изглежда детето по време на нощен терор?
Крещи и е объркано, но може все още да спи.
Има учестен пулс и може да се изпотява.
Може да изглежда ужасено, въпреки че не е сънувало кошмар в обичайния смисъл.
Обикновено няма спомен за лош сън или за самия епизод на следващия ден.
Не може лесно да бъде събудено напълно.
Може да има разширени зеници.
Епизодите често траят от няколко минути до около 10–15 минути, макар продължителността да може да бъде различна.
Какво може да допринесе за появата на нощен терор?
преумора;
липса на достатъчно сън;
нередовен режим на сън;
период на емоционално напрежение, стрес или промени;
прием на някои лекарства;
заболяване или повишена температура;
други фактори, които нарушават нормалния и достатъчен сън.
Как да помогнем на дете по време на нощен терор?
Не се опитвайте насила да събудите детето!
Запазете спокойствие и говорете тихо и мило.
Не го разтърсвайте и не му повишавайте тон. Бъдете неговата спокойна и деликатна подкрепа.
Защитете детето от нараняване. По време на нощен терор то може да се движи, да стане от леглото, да падне или да се удари.
Ако е необходимо, внимателно го насочете и подкрепете, така че да остане на безопасно място или да се върне в леглото.
Ако някой друг ви помага в отглеждането на детето, запознайте го с това състояние и му обяснете как да реагира спокойно и безопасно.
Избягвайте детето да достига до силна преумора.
Следете за достатъчно и редовен сън, съобразен с възрастта и индивидуалните му нуждиРазпределяйте добре будното време, като му осигурявате активни игри и движение, но след това му помагате постепенно да се успокои. Детето невинаги все още има умението само да регулира възбудата и напрежението си, затова родителите могат да му помогнат чрез по-тихи и спокойни занимания.
Ритуалът за сън е много важен. Не забравяйте, че можете да го запазите дори до училищна възраст, защото тези предвидими и последователни действия дават на детето усещане за сигурност и помагат на тялото постепенно да се подготви за сън.
Общо за двете състояния:
Прекарвайте качествено време с детето си през деня.
Гушкайте се, говорете си хубави неща, разхождайте се и му показвайте красиви и интересни неща.
Ако детето има нужда, помогнете му да говори за лошите сънища през деня, когато е спокойно.
Не е необходимо непрекъснато да убеждавате детето, че чудовища няма. Понякога твърде дългото обсъждане на страшното може неволно да задържи вниманието именно върху него. По-полезно е да приемете страха му спокойно и да му дадете усещане за сигурност.Намерете подходяща литература и заедно прочетете приказки, които помагат на детето да разбира и преодолява страховете си.
Ограничете екранното време според възрастта и нуждите на детето и обръщайте внимание не само на продължителността му, но и на съдържанието и времето, в което се използват екраните.
Стимулирайте детето да си избере предмет за сън – независимо дали това е играчка, малко одеалце, кърпичка или нещо друго любимо и безопасно, което му носи усещане за сигурност.
Ако прецените, че ще помогне на вашето дете, можете да оставите вратите на стаите леко открехнати или да има дискретна светлина в коридора.
При пътуване се погрижете да вземете познати и успокояващи предмети – например любимата играчка или обичайното спално бельо, когато това е възможно. Опитайте се също така да запазите поне част от познатия ритъм на деня.
Бъдете търпеливи и любящи. В повечето случаи тези периоди преминават.
Не се колебайте да потърсите лекарско мнение, особено ако епизодите са много чести, продължителни, детето се наранява по време на тях, има необичайни движения, силна сънливост през деня или не сте сигурни дали това, което наблюдавате, наистина е кошмар или нощен терор.
И най-важното – не забравяйте, че независимо дали става дума за кошмар или нощен терор,
вашето спокойно присъствие има голямо значение.
При кошмара детето има нужда да разбере, че е в безопасност и че вие сте до него. При нощния терор то има нужда най-вече да бъде защитено, докато епизодът премине.
С много обич,
Пепи Цанкова - сертифициран консултант по детски сън, сертифициран консултант по родителско прегаряне и бърнаут, холистичен практик, соматичен треньор и йога учител.
Вярвам, че когато нещо в живота ни е трудно - независимо дали това е сънят на детето, изтощението от родителството или усещането, че просто сме носили твърде много твърде дълго - няма универсално решение.
Затова в работата си гледам към човека като цяло и съчетавам знанията и опита си със соматични и дихателни практики, Метафорични Асоциативни Карти, йога, свободно движение и танц, медитация и други холистични подходи.
Коментари