Отношението между братята и сестрите
Актуализирано: 26.08
Конфликти, обич и приятелство, битки и подкрепа
Отношенията между братята и сестрите, особено в детството, играят важна роля за тяхното социално и емоционално развитие. Тези връзки започват да се изграждат още от най-ранна възраст и могат да останат значими през целия им живот.
Взаимоотношенията между братята и сестрите зависят от много различни фактори. Ето само малка част от тях:
Очакванията на родителите към всяко от децата.
Вроденият темперамент на всяко дете и неговите индивидуални особености.
Личният опит на всяко дете в семейството.
Отношението на родителите към всяко от децата и, разбира се, различният начин, по който всяко дете преживява това отношение.
Някои психолози отдават значение и на реда, в който се раждат децата.
Игрите са един от основните начини за изграждане на връзката между братята и сестрите.
Често те играят с общи играчки, създават свои светове и развиват въображението си заедно. Именно в тези споделени преживявания децата постепенно се учат да споделят, да си сътрудничат, да отстояват своето и да се съобразяват един с друг.
Отношенията между братята и сестрите могат да помогнат и за изграждането на самостоятелност.
В семейството детето има възможност да изразява мнение, да защитава позицията си, да се договаря и да намира своето място сред останалите. Всичко това постепенно участва в изграждането на неговата личност.
Конфликтите също са естествена част от отношенията между братята и сестрите.
Те могат да се карат за внимание, играчки, пространство или за нещо, което на нас, възрастните, ни изглежда съвсем маловажно. Тези моменти невинаги са приятни, но могат да дадат на децата възможност да учат важни неща - как да изразят недоволството си, как да чуят другия, как да направят компромис и как да намерят решение.
Много родители сравняват децата си едно с друго и така, без да го осъзнават, могат да засилят съревнованието и напрежението помежду им.
Важно е да се говори с децата и да се опитаме да разберем какво стои зад раздразнението и конфликтите.
Зад една караница за играчка понякога стои нещо съвсем различно - умора, ревност, нужда от внимание или просто труден ден.
Въпреки различията и конфликтите, отношенията между братята и сестрите са изпълнени и със споделени спомени, близост и усещане за принадлежност. Те имат възможност да изградят връзка, която да остане с тях през целия живот, и постепенно да развият емпатия и подкрепа един към друг. Когато единият има нужда от помощ или утеха, другият също може да се научи да бъде до него.
По-големите братя и сестри често се превръщат в модели за по-малките. Те могат да предават знания и умения, но понякога най-силният урок идва просто от това, което по-малкото дете вижда и наблюдава всеки ден.
Братята и сестрите могат да бъдат и източник на подкрепа и утеха, особено в трудни моменти. Понякога човекът, с когото като дете си се карал най-шумно, остава и човекът, който най-добре разбира откъде идваш.
Френската психоаналитичка Франсоаз Долто пише, че „няма безпроблемно възпитание, но най-важното е това да се знае и никога да не бъдат обвинявани децата за трудностите, които изпитват или ни създават.“
Ако имате две или повече деца, със сигурност бихте искали те да бъдат достатъчно близки, за да се разбират и след десетилетия, дори когато животът ги е отвел в различни краища на света. Не можем да направим така, че никога да не се карат, но можем да създаваме условия отношенията им да се изграждат с повече уважение и по-малко съревнование.
Опитайте следващите съвети:
Отделяйте време за всяко дете поотделно. Дайте си възможност да бъдете само с него - да го слушате, да разговаряте, да правите нещо, което е само ваше. Не е нужно това време да бъде дълго, важно е детето да усеща, че понякога има мама или татко само за себе си.
Не говорете само за негативните постъпки. Забелязвайте и хубавите неща. Добре е похвалата да бъде свързана с конкретно действие. Например: „Благодаря, че сложи играчките си в коша“, вместо „Благодаря, ти си много подреден.“
Ревизирайте подхода си при спречкванията. Изключително важно е да сте били свидетели на случилото се, ако ще коментирате кой какво е направил. А когато не сте видели ситуацията, придържайте се към това, което наистина знаете. Вместо да отсъждате, можете да кажете: „Ти искаш топката и ти също искаш топката.“
Бъдете по-скоро медиатори, отколкото съдии. Не бързайте да отсъждате в полза на по-малкото дете само защото е по-малко. Избягвайте фрази като: „Ти си по-голям, бъди добър“, „Бъди пример за сестра си“ или „Тя е по-малка, дай ѝ играчката.“
Не сравнявайте децата си. Колкото по-често чуват сравнения, толкова по-лесно могат да започнат да се съревновават помежду си – за внимание, одобрение и любов.
Клиничният психолог Еда Ергюр казва:
„Децата намират възможност да засилят социалните си умения, като решават проблемите си в края на конфликтите си. Така те стават готови да се справят с проблемите, които срещат в живота си извън семейството. Поради тази причина родителите трябва да избягват да участват или да се намесват в конфликти между братя и сестри. Би било подходящо те да имат отношение, което ги мотивира да решават проблемите си помежду си.“
Разбира се, има ситуации, в които намесата на родителя е необходима - когато някой може да бъде наранен, когато конфликтът се превръща в агресия или когато децата очевидно не могат сами да се справят. В останалите случаи обаче можем да им дадем малко повече пространство да се научат да намират своите решения.
Отношенията между братята и сестрите са уникални и могат да имат значително значение за развитието на всяко дете. В тях има приятелство, съревнование, конфликти, общи тайни, ревност, защита и много смях. Те дават възможност на децата да учат, да се договарят, да разбират другия и да развиват социални умения, които ще носят със себе си и извън семейството.
Нашата задача като родители не е да направим така, че децата никога да не се карат.
По-скоро е да не наливаме масло в огъня, да не превръщаме отношенията им в постоянно състезание и да им помогнем постепенно да се научат как да бъдат братя и сестри – по техния собствен начин.
С много обич,
Пепи Цанкова - сертифициран консултант по детски сън, сертифициран консултант по родителско прегаряне и бърнаут, холистичен практик, соматичен треньор и йога учител.
Вярвам, че когато нещо в живота ни е трудно - независимо дали това е сънят на детето, изтощението от родителството или усещането, че просто сме носили твърде много твърде дълго - няма универсално решение.
Затова в работата си гледам към човека като цяло и съчетавам знанията и опита си със соматични и дихателни практики, Метафорични Асоциативни Карти, йога, свободно движение и танц, медитация и други холистични подходи.
Коментари