Родителското прегаряне - когато обожаваш детето си, но вече нямаш сили
- преди 4 дни
- време за четене: 3 мин.
„Колко още мога да издържа така?“
Покрай годините ми работа с детския сън започнах да виждам нещо, което постепенно се превърна в много важна част от работата ми. Родителите идват при мен заради съня на детето, но много често зад въпроса „Как да накарам детето да спи?“ стои един друг въпрос:
„Колко още мога да издържа така?“
Най-често това са майки, които отдавна функционират на ръба на силите си. Недоспиването е само част от картината. Към него се добавят постоянната грижа, мисленето за всички, работата, домакинството, шумът, липсата на време за себе си и усещането, че няма кога просто да спрат.
Работя и с мъже, които преживяват същото изтощение, макар понякога да го показват по различен начин.
И тук искам да кажа нещо важно:
Родителското прегаряне не е просто „много съм изморена“. То е бърнаут.
Има различни контексти на бърнаут и между тях съществува разлика, но именно родителското прегаряне е фокусът, който избирам за работата си, защото именно с родители работя най-много и виждам колко голяма е нуждата от подкрепа.
Как изглежда родителското прегаряне?
Не е необходимо да сте стигнали до момент, в който вече не можете да станете от леглото. Понякога започва много по-тихо, с постоянно раздразнение, липса на търпение, усещането, че всеки шум ви идва в повече, че искате някой просто да спре да ви говори или да ви докосва.
Може да се чувствате постоянно уморени, дори когато сте спали. Да нямате желание за неща, които преди са ви носили удоволствие. Да функционирате на автопилот и да чакате денят просто да приключи.
А понякога най-трудната мисъл е:
„Толкова обичам детето си. Защо тогава се чувствам така?“
Защото любовта и изтощението могат да съществуват едновременно.
Можете да обичате детето си безкрайно и да мечтаете за една сутрин, в която никой няма да ви вика да дойдете. И не, не цяла сутрин, а само 5 минути даже.
Можете да сте благодарни за семейството си и да имате нужда да останете сами.
Това не ви прави лош родител или човек. Означава, че вероятно твърде дълго сте давали повече, отколкото сте успявали да възстановите.
„Просто ми трябва малко сън“
Понякога наистина ви трябва сън. Но ако сте живели месеци или години в постоянно напрежение, една спокойна нощ невинаги е достатъчна, за да върне ресурса ви.
Защото бърнаутът не е само умора. Той се развива, когато изискванията към нас дълго време надвишават възможностите ни за възстановяване.
А родителството е особено предизвикателно именно защото няма „край на работния ден“, като и няма - "уикенда са почивните ми дни".
Дори когато детето спи, в главата ви може да продължава списъкът с неща, за които трябва да мислите.
Затова работата ми вече не е само за детето
Когато работя с родители, не искам просто да им дам още една техника или още един списък със задачи.
Искам първо да видим какво се случва с вас:
Как се чувства тялото ви?
Как дишате?
Къде задържате напрежение?
Как реагирате на шум, плач и хаос?
Имате ли изобщо време, в което никой нищо не иска от вас?
В работата си използвам соматични практики, дишане, движение, йога, свободен танц, водени релаксации и медитации, както и работа с метафорични асоциативни карти.
Защото вярвам, че когато дълго време сме живели на ръба на силите си, имаме нужда от цялостен подход.
Ако се разпознавате
Ако докато четете това, си мислите „Това съм аз“, може би е време да спрете за момент и да се погледнете със същото внимание, с което гледате детето си.
Не за да се обвините и не за да намерите още нещо, което правите неправилно.
А за да разберете от какво имате нужда.
Понякога първата стъпка е просто да си позволите да кажете:
„Трудно ми е. И имам нужда от подкрепа.“
И точно оттам можем да започнем.
С много обич,
Пепи Цанкова - сертифициран консултант по детски сън, сертифициран консултант по родителско прегаряне и бърнаут, холистичен практик, соматичен треньор и йога учител.
Вярвам, че когато нещо в живота ни е трудно - независимо дали това е сънят на детето, изтощението от родителството или усещането, че просто сме носили твърде много твърде дълго - няма универсално решение.
Затова в работата си гледам към човека като цяло и съчетавам знанията и опита си със соматични и дихателни практики, Метафорични Асоциативни Карти, йога, свободно движение и танц, медитация и други холистични подходи.
Коментари