6 любящи метода за трениране на родителското търпение
Актуализирано: 26.08
Търпението на една майка е едно от онези качества, за които рядко се замисляме, докато не започне да ни липсва. То присъства в безброй малки моменти от ежедневието - когато чакаме, когато повтаряме едно и също за десети път, когато успокояваме, обясняваме, прегръщаме и продължаваме, въпреки че сме изморени.
Всички майки проявяват търпение по различен начин и в различна степен. Всеки ден те са подкрепа, наставници, организатори и хората, които много често държат цялото ежедневие на семейството в движение.
Търпението започва да се проявява още по време на бременността, когато тялото и животът постепенно се променят.
Майката проявява търпение, докато тялото ѝ се приспособява към новия живот в нея.
Проявява търпение и по време на раждането, преминавайки през болка, напрежение и огромна промяна.
А след раждането то продължава да присъства във всяка част от ежедневието.
Тя се грижи за децата си с любов, отдаденост и постоянство, дори когато е изморена, болна, гладна или изпитва тревога. Нужно е търпение, когато децата преминават през трудности, учат нови неща, развиват уменията си и откриват света. Родителят е до тях, подкрепя ги, насочва ги и ги насърчава, докато постепенно се превръщат в самостоятелни личности.
Но търпението на една майка не е качество, което е нужно само за другите. То е необходимо и в отношението към самата нея.
Да имаш търпение към себе си означава да приемеш, че не винаги ще се справяш идеално. Да си простиш, когато си реагирала по начин, който не ти харесва. Да си позволиш почивка, без да се чувстваш виновна. Да имаш право да се учиш и да се развиваш не само като родител, но и като човек.
Често срещаме майки, които нямат почти никакво търпение към себе си. Оставят на заден план собствените си чувства, емоции, физически нужди и нуждата си от почивка. И всичко това много често се прави в името на децата.
Само че това не помага на никого. Даже най-малко на децата.
Децата ни наблюдават непрекъснато и учат много повече от начина, по който живеем, отколкото от думите, които им казваме. Когато постоянно пренебрегваме себе си, когато никога не си позволяваме почивка и когато изискваме от себе си да издържим на всичко, те също виждат това.
Затова грижата за себе си не е егоизъм. Тя е част от грижата за семейството.
Говорим основно за майките, но татковците също не са изключени от всичко това. И за тях търпението е качество, което понякога трябва съзнателно да се развива и пази.
Как да тренираме търпението?
Предлагам ви няколко лесни и напълно реалистични начина. И както винаги, започвам с едно важно нещо - реалистичните очаквания. Към себе си, към детето, към партньора, към родителството като цяло.
1. Приемете, че нещата невинаги ще бъдат идеални.
Не всичко ще се случва по план. Понякога ще има неща, които са извън нашия контрол. Понякога дори повече, отколкото сме очаквали. И това е нормално.
2. Дишайте.
Няколко минути осъзнато и спокойно дишане могат да ни помогнат да забавим темпото и да излезем поне за малко от напрежението.
Ако като майка се чудите кога точно да намерите тези няколко минути, ето една идея - след като приспите детето.
Да, знам. Задачите нямат край и често ни тежи мисълта за всичко, което още не сме свършили. Но не е задължително вие също да спите, когато детето спи.
Понякога можете просто да си подарите 8минути. Без домакинска работа. Без телефон. Без още една задача.
Само 8 минути за вас.
3. Движете се.
Йога, разтягане, танц, разходка или няколко съвсем обикновени движения могат да помогнат да освободим част от натрупаното напрежение.
И тук отново стигаме до липсата на време. Но не са ви нужни един час и специална тренировка. Понякога са достатъчни 8-10 минути движение - разтягане, клякане, маршируване на място или просто да пуснете любима песен и да се раздвижите.
4. Отделяйте време само за себе си.
Договорете се с партньора си кога и колко лично време ще има всеки от вас. И когато дойде това време, правете нещо, което наистина ви харесва.
Срещнете се с приятелка, отидете на масаж, разходете се сами, останете малко в тишина, купете си нещо, което ви харесва, или просто обиколете квартала без конкретна цел.
Не е необходимо това време да бъде „полезно“. Достатъчно е да бъде ваше.
5. Търсете хора, с които можете да говорите спокойно и честно.
Разговорите с други родители или със специалист могат да бъдат много полезни. Споделянето на опит понякога ни помага да видим ситуацията по различен начин и да разберем, че не сме единствените, които преминават през трудности.
Важно е обаче да намерите пространство, в което няма постоянно сравняване, критика и състезание, а разбиране и подкрепа.Избягвайте хора, които ви вменяват вина - достатъчно е, че ние самите, си я набиваме.
6. Не сравнявайте себе си с другите родители.
Всяко дете, всяка майка и всеки татко са различни. Всеки има свой характер, своите трудности, възможности и избори.
Разбира се, всички можем да се стремим към по-осъзнато, съпричастно, грижовно и информирано родителство. Но това не означава, че трябва да живеем в постоянно сравнение с другите.
И помнете нещо важно - това, което виждате по време на една разходка с приятелка и нейното дете, не е представителна извадка за всичко, което се случва през останалите 22 часа от денонощието.
Търпението на родителите е важно за отношенията с децата и за начина, по който преминаваме през трудностите на ежедневието. И да, всички много добре знаем това. Но твърде често забравяме, че търпението не означава да издържаш безкрайно.
Понякога търпението означава да спреш, преди да си стигнал предела си. Да поискаш помощ. Да си дадеш почивка. Да кажеш „сега ми е трудно“.
И най-вече - да проявиш към себе си поне малка част от същото търпение, разбиране и грижа, които всеки ден даваш на всички останали.
Крачка по крачка. Без съвършенство. С повече внимание, грижа и търпение и към самите нас. Знам, че звучи като тъпо клише, но е самата реалност!
С много обич,
Пепи Цанкова - сертифициран консултант по детски сън, сертифициран консултант по родителско прегаряне и бърнаут, холистичен практик, соматичен треньор и йога учител.
Вярвам, че когато нещо в живота ни е трудно - независимо дали това е сънят на детето, изтощението от родителството или усещането, че просто сме носили твърде много твърде дълго - няма универсално решение.
Затова в работата си гледам към човека като цяло и съчетавам знанията и опита си със соматични и дихателни практики, Метафорични Асоциативни Карти, йога, свободно движение и танц, медитация и други холистични подходи.
Коментари