Железният дефицит и влиянието му върху съня на детето - част 1
Актуализирано: 24.08
Когато работя със семейство и разглеждам историята на детето, има някои неща, които винаги привличат вниманието ми.
Едно от тях е, когато разбера, че по време на бременността майката е имала желязодефицитна анемия. Тогава ми светва една малка лампичка и започвам да задавам още въпроси.
Защо? Защото железният дефицит може да оказва влияние върху съня на бебето и малкото дете и да бъде една от причините той да не е толкова спокоен, колкото очакваме.
Рискът от развитие на железен дефицит е висок в кърмаческата и ранната детска възраст, особено в периода между 6 месеца и 2 години, като често въпросът става особено актуален след 9-месечна възраст.
През този период децата растат бързо, кръвният им обем се увеличава, а железните резерви, с които са започнали живота си, постепенно се изчерпват.
В един момент храната се превръща в основен източник на желязо. А доколко захранването е пълноценно, какви храни приема детето и с какво темпо се развива храненето му, вече са въпроси, на които си струва да се обърне внимание.
Защо на родителите понякога им е трудно да разберат, че детето може да има железен дефицит?
Защото невинаги има ясно видими признаци.
Детето може да изглежда здраво и добре хранено. Може да има добро тегло и ръст и да получава достатъчно енергия от храната, но въпреки това менюто му да не осигурява достатъчно желязо.
Понякога организмът се адаптира постепенно към настъпилите промени и родителите нямат очевидна причина да се усъмнят, че нещо не е наред. В други случаи обаче има признаци, които си струва да бъдат обсъдени с лекар.
Например детето може да има:
много чести нощни събуждания;
слаб интерес към твърдата храна, особено когато вече е в период на захранване;
много кратки засуквания и трудности с качественото хранене, ако все още е кърмаче;
тегло, което е под обичайните норми за възрастта;
лесна умора и трудности да остане будно през обичайните за възрастта периоди;
чести боледувания;
бледост;
раздразнителност или, обратно, необичайна апатичност;
трудности с концентрацията при по-големите деца;
желание да поставя в устата или да яде неядливи неща при по-голяма възраст.
Разбира се, нито един от тези признаци сам по себе си не означава непременно железен дефицит. Част от тях могат да се дължат на други дефицити, на временно неразположение или на съвсем различни причини.
Но когато има няколко такива признака или нещо в развитието, храненето и съня на детето ви притеснява, не ги пренебрегвайте. Обсъдете наблюденията си с педиатъра на детето, който може да прецени дали са необходими допълнителни изследвания или консултация с детски хематолог.
И тук идва въпросът, който често следва:
Какво се случва в лабораторията? Как се следи протичането на лечението? Можем ли да работим по съня на детето, докато то се лекува?
За всичко това ще ви разкажа в следващата статия.
С много обич,
Пепи Цанкова - сертифициран консултант по детски сън, сертифициран консултант по родителско прегаряне и бърнаут, холистичен практик, соматичен треньор и йога учител.
Вярвам, че когато нещо в живота ни е трудно - независимо дали това е сънят на детето, изтощението от родителството или усещането, че просто сме носили твърде много твърде дълго - няма универсално решение.
Затова в работата си гледам към човека като цяло и съчетавам знанията и опита си със соматични и дихателни практики, Метафорични Асоциативни Карти, йога, свободно движение и танц, медитация и други холистични подходи.
Коментари