Огледалните образи - как и защо нашето състояние се отразява на детето? А обратното?
Актуализирано: 24.08
Част 2
Какво пречи на родителите да направят така желаната промяна със съня на детето си, за да могат и те да спят добре?
Родителите силно усещат влиянието на нарушенията на съня на детето върху собственото си психологическо състояние. В същото време напрежението, нетърпението и нервността, които излъчват майката и бащата, също се отразяват на детето.
Завъртаме се в един порочен кръг. Но защо?
Една от причините може да се търси в способността ни да отразяваме и несъзнателно да „прихващаме“ реакциите на хората около нас. Именно тук идва темата за огледалните неврони - малки неврологични структури, които се активират, когато извършваме дадено действие, но и когато наблюдаваме друг човек да го извършва.
Понятието „огледални неврони“ се появява за първи път през 1992 година след изследванията на италианеца Джакомо Ризолати и негови колеги в невробиологичната лаборатория на Университета в Парма. Те регистрират специфична дейност на нервни клетки в области на мозъка, свързани с двигателната активност.
Огледални неврони и емпатия - едно от най-интересните открития в неврологията. В редица публикации дори се твърди, че значението на огледалните неврони за психологията може да се окаже толкова голямо, колкото е значението на откриването на ДНК за биологията.
Учените провеждат редица изследвания и наблюдават как определени неврони се активират, когато маймуни чупят фъстъци в ръцете си, когато виждат други маймуни да правят същото, а в някои случаи – дори когато само чуват характерния звук.
Спомнете си и вие какво се случва, когато гледате боксов мач и единият боксьор получи силен удар в главата. Или когато на екрана топка лети сякаш точно към вас – инстинктивно се отдръпвате, нали?
След това откритие, редица учени започват да изследват ролята на огледалните неврони и тяхната възможна връзка с различни човешки способности.
Някои учени разглеждат огледалните неврони като важен фактор за развитието на човешката реч, емпатията и редица други процеси. Един от най-известните учени в тази област - неврологът д-р Вилаянур Рамачандран, професор по психология и неврофизиология в Калифорнийския университет в Сан Диего, е известен с виждането си, че те са „това, което ни прави хора“.
Да обобщим. Благодарение на способността си да наблюдаваме и отразяваме другите, можем да:
разберем какво чувства или преживява човекът пред нас;
усетим неговите чувства;
отговорим на тези чувства със съпричастност.
Нека сега се върнем към нашите деца. Благодарение на способността си да наблюдават и имитират, бебетата започват да учат за света около себе си още от най-ранна възраст.
С времето този процес започва да се надгражда и след 18-месечна възраст децата постепенно започват да избират какво точно да имитират. И тук става още по-интересно - не говорим само за физическо имитиране на определени движения или действия. Говорим и за начина, по който децата възприемат и отразяват чувства и емоции.
Тук връзката с родителите става особено важна. Детето не расте изолирано от емоционалната атмосфера около себе си. То усеща тона на гласа ни, напрежението в тялото ни, начина, по който реагираме, и постепенно започва да изгражда собствените си реакции в този контекст.
Нека сега отново си зададем въпроса: Как детето влияе на родителите си и как родителите влияят на детето?
Ясно е, че сме скачени съдове.
И ако все още е рано детето да може само да се справя с емоциите и напрежението си и да знае как да се успокои, ние, възрастните, можем да му помогнем. Да, знам - когато сме недоспали и изтощени, това изобщо не е лесна задача.
Но в тази ситуация ние сме тези, които имаме възможност да направим първата промяна.
Всички знаем, че няма смисъл да правим едни и същи неща, очаквайки различен резултат.
Защото просто не се получава.
Следва Част 3
С много обич,
Пепи Цанкова - сертифициран консултант по детски сън, сертифициран консултант по родителско прегаряне и бърнаут, холистичен практик, соматичен треньор и йога учител.
Вярвам, че когато нещо в живота ни е трудно - независимо дали това е сънят на детето, изтощението от родителството или усещането, че просто сме носили твърде много твърде дълго - няма универсално решение.
Затова в работата си гледам към човека като цяло и съчетавам знанията и опита си със соматични и дихателни практики, Метафорични Асоциативни Карти, йога, свободно движение и танц, медитация и други холистични подходи.
Коментари