Ролята на таткото в съня на детето. Депресия при бащата
Актуализирано: 24.08
Защо неговата роля е много, много по-важна, отколкото си мислим
Работата ми като консултант по детски сън включва събирането на много информация от родителите чрез Анкета за съня. Тя съдържа разнообразни въпроси, които ми помагат по време на същинската консултация да преминем към практическите съвети.
Винаги питам и за бащата на детето, но не от нездраво любопитство, напротив! За мен бащата е равноправен член на семейството и ролята му е много важна не само за семейството, но и за още по-успешната ни съвместна работа.
Наскоро обаче една изтощена и тревожна майка ме попита: „Защо пък питаш за бащата, че той какво общо има със съня на детето?“ Това ме провокира да напиша тази статия – за бащата и неговата важност за съня на детето.
Всяка жена, която е родила, е преминала през огромна палитра от емоции, чувства, тревоги и объркване. Вече сте вкъщи, в ръцете ви е целият свят, въплътен в мъничко телце със съвършени пропорции и прелестно носле – вашето бебе. Малките му устенца помръдват, предвкусвайки топло мляко или сякаш нашепвайки си нещо насън… Гледате го в захлас иии изведнъж някакъв остър звук разцепва въздуха и: „О, Боже, това от моето бебе ли идва?!“
Мда, от него идва и розовият балон рязко се пуква.
То иска да го храните, да го гушкате, да го носите близо до сърцето, да го успокоявате, да го целувате, да го къпете, да му сменяте пелени до несвяст, защото то много бързо ги пълни, да го приспивате…
Имате усещането, че сте във въртележка и донякъде е така. В същото време и вие имате нужди, огладнявате, искате да се изкъпете и преоблечете, искате и вас някой да ви гушне, да ви целуне и да ви каже, че всичко ще бъде наред.
А защо го правим сами? Защото сме приели идеята, че основно ние се грижим за бебето, че това е „работа“ само на мама. При някои майки има и друг проблем – те вярват, че само те и единствено те могат да се грижат за бебето. А при други настъпва следродилна депресия…
Огледайте се и ще видите, че не сте сами. Таткото е до вас!
Да, често той не знае как да ви помогне, но и вие не знаете всичко във всеки момент. Често той мисли, че ще „счупи“ бебето или че ще го изпусне, тревожи се, че не го държи правилно и какво ли още не. Поради това може дори да не ви предлага помощ, защото самият той се страхува.
Просто му кажете и му покажете!
Много вероятно е да сте посещавали на живо или да сте гледали онлайн различни училища за бременни, но и да не сте – информация има. Препоръчвам ви източникът на информация да бъде достоверен, по възможност медицински, а не просто съвети от други родили жени.
Никога не се сравнявайте с други – вие сте уникални и неповторими!
Вероятно сте чували, че първите три месеца след раждането често се наричат IV-ти триместър. В моята практика също наблюдавам колко силно бебето иска и има нужда да бъде близо до мама. Ако не е в контакт с нея, може да стане неспокойно и да плаче.
Сега си представете как таткото го носи и приспива, а вие… вие правите каквото си поискате в този момент. Приятно е, нали?
Какво е нужно, за да успокоите едно бебе? Понякога е нужно само да го вземете на ръце и тихичко, почти като песен, да му говорите. Бебешкият плач постепенно спира. Сега започвате ли да виждате все повече таткото в този процес?
Във Франция е проведен експеримент, който изследва способността на татковците да разпознават причините за плача на бебето. Резултатите показват, че:
баща, който прекарва 4 и повече часа със своето дете, разпознава причината за плача в близо 98% от случаите;
баща, който прекарва по-малко от 4 часа със своето дете, я разпознава в близо 75% от случаите.
Това е впечатляващо! Да, ще кажете, че това е придобит, а не вроден опит, но кой ти гледа как са се научили. Важното е, че могат да го правят и го правят много добре.
Ето няколко практични съвета от мен:
Не подценявайте чувствата на таткото! Никога!
Кажете му точно и ясно какво искате и как може да ви помогне!
Доверете му се и му позволете да участва във всички процеси!
Направете заедно ритуал за сън!
Не забравяйте, че преди да родите, сте били само вие двамата!
Въпреки че в съвременния свят татковците имат на разположение книги, форуми, училища за родители и огромно количество информация, те все пак не са съвсем подготвени за бащинството. То несъмнено предизвиква у тях нов вид стрес, дори когато той е свързан само със загубата на лична свобода и лично пространство.
За много мъже отговорността и стремежът да осигурят семейството са на първо място. В периода след раждането въпроси като: „Ще се справим ли финансово?“, „Ще ми стигне ли заплатата?“, „Как ще посрещнем увеличените разходи?“ могат да предизвикат сериозен стрес. Този стрес може да се отрази и на психичното състояние на бащата.
Мъжката депресия невинаги изглежда така, както си представяме депресията.
Тя може да се прояви като рязка, неконтролирана избухливост, удряне по масата или по вратата, чупене на вещи. Друга проява може да бъде изолацията и дистанцирането от близките или точно обратното – внезапно желание постоянно да излиза от вкъщи. Често се появява и тъга.
Затова, ако забележите сериозни промени в поведението на вашия партньор, насърчавайте го да общува с други татковци, да търси групи за взаимопомощ, да открие своето място за споделяне, а най-добре – при нужда да потърси специалист.
Американски учени твърдят, че децата, които прекарват повече и по-качествено време с бащите си, развиват по-добър емоционален контрол. Това е така, защото още от ранна възраст взаимодействието с бащата може да подпомага развитието на уменията за саморегулация и справяне с емоциите.
Ако таткото не участва, то най-вероятно е, защото не знае как. Не се притеснявайте да бъдете конкретни в инструкциите си.
Таткото може да не разбира всичко, но може да го прави. Даже може много да иска да участва, ако му кажете как и с какво, но бъдете ясна в изказа си – доколкото и на вас ви е възможно в този недоспал период.
Може да му помогнете да напише списък със задачи, за които да потърси информация, например:
Колко спи новородено бебе?
Неспокоен сън на бебе.
Бебето издава звуци по време на сън.
Дневни дремки на бебе.
Как бебето да не бърка нощта с деня?
Норми за сън и будуване на новородено.
Нормално ли е бебето да се стряска от шум?
Повиване или спален чувал?
Как да помогнем на бебето при колики?
Кога да дам биберон-залъгалка?
Списъкът може да е още по-дълъг. Давате му точни насоки не защото го подценявате, а защото така му давате възможност да се включи уверено в нещо, което за него е ново. Особено когато самият той не се чувства в свои води.
Препоръчвам ви с цел постепенно изграждане на добри навици за съня на вашето дете още от втория месец след раждането да започнете с малки стъпки. Нека поне едно от приспиванията бъде по различен от обичайния начин. Вероятно приспивате на ръце, на гърда, люлеете го. Различният начин може да бъде точно приспиването от таткото.
Накърмете бебето и спокойно го дайте на таткото да го приспи. Ако пък е на адаптирано мляко – направо му подайте бебето заедно с шишето.
Таткото има уменията да бъде наравно с вас в пътешествието, наречено родителство.
Така вие се превръщате в истински екип, взаимно се подкрепяте и учите. А и по този начин давате на бебето различни подходи, усещания, енергия и начин на обгрижване.
Да, таткото не е като мама. Това е нормално и прекрасно!
Той може да се справи с домакинските задължения вместо вас, да потърси необходимата ви информация вместо вас, може да се справи с приспиването на детето, а най-хубавото е, че може да ви гушне и тримата заедно да преминете през трудностите на родителството, за да му се насладите напълно.
Не губете връзката помежду си. Правете си малки мили жестове, поддържайте любовта си, която е довела до раждането на това мъничко, шумно, изискващо и вълшебно бебенце.
Мили майки, включвайте таткото във всяка дейност у дома!
Мили татковци, показвайте грижа и съпричастност към жената, родила вашето дете!
С много обич,
Пепи Цанкова - сертифициран консултант по детски сън, сертифициран консултант по родителско прегаряне и бърнаут, холистичен практик, соматичен треньор и йога учител.
Вярвам, че когато нещо в живота ни е трудно - независимо дали това е сънят на детето, изтощението от родителството или усещането, че просто сме носили твърде много твърде дълго - няма универсално решение.
Затова в работата си гледам към човека като цяло и съчетавам знанията и опита си със соматични и дихателни практики, Метафорични Асоциативни Карти, йога, свободно движение и танц, медитация и други холистични подходи.
Коментари