Методи за самостоятелно заспиване
Актуализирано: 28.08
Какви видове има и какво ги различава?
Практически няма период, в който това да е рано или пък късно да научим детето да заспива самостоятелно. На всяка възраст има начин да се подходи и да се намери работещ метод за конкретното дете.
Важното за успеха, независимо от избрания метод, е ангажираността, последователността и силната мотивация и дисциплинана родителите.
Разбира се, методът се избира не само според желанието на родителите. Необходимо е да се съобрази и с темперамента на детето, както и със склонността му да приема лесно или трудно промени (хюман дизайн).
Повечето школи по детски сън посочват, че подходящото време за начало на работа върху самостоятелното заспиване е след 4-тия месец на бебето.
Тогава завършва т.нар. четвърти триместър на бременността – времето, което природата сякаш е дала за взаимно опознаване на мама и бебе. Това е и периодът, след който регресията на съня около 4-тия месец постепенно отшумява. Тази регресия е важна, защото именно тогава фазите на съня на бебето се променят и започват да приличат на тези при нас, възрастните.
Освен силното желание на родителите, успехът при приучаването към самостоятелно заспиване не може да се случи без добра предварителна подготовка. Тя включва:
✔ оптимизиране на режима на сън и будуване;
✔ установяване на дневна рутина;
✔ премахване или поне намаляване на силата на нежеланите асоциации за заспиване;
✔ запознаване и избор на метод за приучаване към самостоятелно заспиване;
✔ съставяне на план за действие;
✔ действие.
Целта на всички методи за обучение на самостоятелно заспиване не е да попречат на бебето ви да се буди през нощта – всички деца се будят, дори и ние, възрастните, – нито целят бебето да изкара цялата нощ без хранене. Много бебета се нуждаят от храна до около 1 годинка.
Целта е да научите бебето да заспива самостоятелно, без да зависи от външна допълнителна намеса.
Методите за самостоятелно заспиване са създадени, за да дадат ясни и последователни действия, да намалят лутането на родителите и хаотичните действия и да предотвратят неволното придобиване на нова асоциация за заспиване.
Ето основните методи:
Бърз метод – без никаква помощ от родител и рязка промяна на условията за заспиване (Cry-it-out).
След ритуала за сън оставяте детето в леглото му и излизате от стаята. Това е. Не се връщате, независимо колко плаче и ви вика. Този метод не е за всяка психика и е труден за издържане, независимо че гарантира бързи и трайни резултати. В България не е много популярен, а аз категорично не го препоръчвам и не го практикувам.
Бърз метод – с минимална помощ и рязка промяна на условията за заспиване, или „Влез и успокой“.
Този метод е разработен от експерта по детски сън д-р Ричард Фербер. При него поставяте детето в леглото му, но се връщате, за да го успокоите на определени интервали. Плюсът тук е, че имате съвсем точна схема от минути, след които да се връщате. Методът също е съпроводен с плач, но не е толкова тежък като при първия, защото все пак влизате в стаята и детето получава успокоение.
Бърз метод с помощ – рязка промяна на условията, родителят е в стаята, но дава минимална помощ и постепенно се отдалечава. Към тях спадат методът на стола (Ким Уест) и „Вземи-Остави“ (Трейси Хог).
Както личи от имената им, вие сте в стаята и давате помощ при нужда, като всеки път тя е за по-кратко време, а вие постепенно се отдалечавате все повече към вратата. Методът „Вземи-Остави“ се практикува често у нас, но е подходящ за по-малки бебета, защото по-големите не само са по-тежки, но и могат да се дразнят от постоянното вземане и оставяне в леглото.
Плавен метод с максимална помощ от родителите – максимална помощ от родителя и постепенна промяна на условията за заспиване – Фейдинг.
Прекрасен, нежен метод, който е много подходящ при малки бебета. Постепенно намалявате помощта, с която го приспивате, връщате я при нужда, след което отново я намалявате до пълното ѝ премахване. Супер щадящ метод, практически без плач, но с недостатък, че процесът се случва бавно. Това често е проблем за и без това недоспалите родители, но ако не сте стигнали до крайно изтощение и бебето ви е малко, това е чудесен метод.
Максимална помощ от родител и малко по-рязка промяна на условията за сън. Това е методът, с който работя най-често в практиката.
Познавам всички методи, но съм избрала конкретно този, защото резонира с моето разбиране за родителство. В него има последователни етапи, при които постепенно се намалява помощта, която давате на детето, но те са разпределени в конкретен брой дни. Родителят е в голяма близост с детето, помага му, но следва моите препоръки кое след кое се случва.
Един такъв процес на приучаване на детето да заспива самостоятелно съвсем реално може да се случи за около 4 седмици, като в това време е включен и периодът за подготовка.
Правя и комбинации от всички тези методи, за да мога максимално да отговоря на предпочитанията на родителите и на темперамента на детето.
Често се случва методите на работа да преливат един в друг – да започнем с един и според реакциите и предпочитанията на майката и детето да преминем към друг.
Но винаги работя плавно, меко и в синхрон със семейството.
С много обич,
Пепи Цанкова - сертифициран консултант по детски сън, сертифициран консултант по родителско прегаряне и бърнаут, холистичен практик, соматичен треньор и йога учител.
Вярвам, че когато нещо в живота ни е трудно - независимо дали това е сънят на детето, изтощението от родителството или усещането, че просто сме носили твърде много твърде дълго - няма универсално решение.
Затова в работата си гледам към човека като цяло и съчетавам знанията и опита си със соматични и дихателни практики, Метафорични Асоциативни Карти, йога, свободно движение и танц, медитация и други холистични подходи.
Коментари