Защо толкова хора избират Йога Нидра Йога Нидра е практика, към която хората обикновено стигат, когато вече са много уморени - физически, емоционално или психически. Когато стресът е станал постоянен, сънят е накъсан, а умът не спира дори, когато тялото е легнало. Тя е особено подходяща за изтощени родители -хора, които дават много, често без да си позволяват почивка. За Вас, Йога Нидра може да бъде не просто практика, а начин да се „наградите“ -с време за себе си, с тишина,

„Ако можеш да го усетиш и почувстваш, можеш да го промениш.“ Това е принципът, който стои зад соматиката - практика, която учи мозъка и тялото да се регулират сами, без борба, натиск или болка. Често хората мислят за соматиката като за някаква сложна техника или специални упражнения. Истината е, че тя е за абсолютно всеки - за майки (да, особено подходяща за тях, защото не изисква буквално нищо, освен няколко минути време), заети професионалисти, хора, които почти не се движа

Пак да поговорим за нормите на сън и будуване - това е най-коментираната тема по време на консултациите ми, а и в социалните мрежи. Виж първата статия И от позицията на дългогодишен специалист по детски сън, ще ви разкажа какво намирам за работещи стратегии и защо ме чувате да казвам, че ''работя по физиологията на детето''. Винаги започвам от ПРЕДИ самия сън и ви препоръчвам: Наблюдавайте детето си — истинският ключ към разбирането на нуждите му (а и вашите) Сънят на децата

Страх ме от тъмното. Стой при мен! Всеки родител е бил там – детето плаче, стиска мама или татко и казва: „Страх ме е от тъмното“ и не иска да заспи. Това е напълно нормално и напомня, че детето ни се учи да се чувства сигурно и да разбира границите на своето пространство. Според психолозите, страхът от тъмното най-често започва между 2 и 6 години и е естествена част от развитието на детето.

За всички малки герои, които се родиха „твърде рано“ — и за техните семейства 17 ноември - Световен ден на недоносените деца Понякога животът идва по-рано. Не по план, не когато сме готови, а когато душата реши, че е време.Така се появяват недоносените деца — малки, крехки, с прозрачни длани и дъх, който се бори да остане. И въпреки всичко… остават. В България всяка година около 6 000 бебета се раждат преди термина си — това са почти едно на всеки десет. Зад всяко от тях стои

Дихателни практики с деца от 0 до 6 години или как да въведем спокойствието през дъха – нежно, естествено и през игра Дишането е първият и чаак до последния час, нашия постоянен спътник и ритъм. То е свързано с нервната система, с емоционалния баланс и с усещането за сигурност – както при възрастните, така и при децата. За мен, като йога учител, дихателните практики са едни от най-любимите – те създават пространство за спокойствие, присъствие и свързване. С децата, този свят

Защо петгодишното дете се буди нощем и идва при родителите Много родители описват подобна нощна сцена: детето заспива спокойно, но след няколко часа идва тихо в спалнята, гушва се и отказва да се върне в своето легло. Това е много често поведение при деца около петгодишна възраст – и в повечето случаи не е проблем, а сигнал. То показва, че детето има нужда от още малко сигурност, стабилност и подкрепа, за да се научи да се успокоява самостоятелно. Защо се случва? Ето няколко

Как да си Тук и Сега, когато тялото и душата ти са на различни места? Понякога се събуждаш сутрин, а сякаш част от теб я няма. Тялото е тук — приготвяш закуска, бързаш за работа, грижиш се за детето, но душата ти стои някъде далеч. Може би в спомена за нещо, което си изгубила. Или в тревогата за това, което предстои. И тогава усещаш това фино, но болезнено разминаване — като леко изместване на пластове, при което нищо не е съвсем на мястото си. Колко лесно е да кажеш „Бъди Ту

Майчината вина е тиха, но силна. Тя не вика и не крещи, но често се маскира като загриженост или стремеж да сме „добри майки“. Казва ни: „Трябва да направя още“, „Не съм достатъчно внимателна“, „Не се справям както трябва“ – и така почти не я забелязваме, докато не започне да изяжда радостта и енергията ни. Може би знаете усещането: детето ви плаче вече часове, вие сте уморена, раздразнена и едновременно се обвинявате: „Защо не мога да го успокоя?“, „Толкова съм лоша майка“,