Преход към по-малко дневни дремки
Актуализирано: 28.08
Един от най-предизвикателните момоменти в детски сън
„Кое създава най-много трудности при съня на детето?“- Един от най-честите въпроси, които получавам като консултант по детски сън и отговорът ми почти винаги е един и същ - преходите към по-малко дневни дремки.
И не защото това е задължително труден или „проблемен“ период, а защото изисква от нас, родителите, повече наблюдение, гъвкавост и разбиране. Налага се да се вслушаме внимателно в нуждите на детето и да разчитаме фините сигнали, с които то ни показва, че е готово за промяна.
При някои бебета този преход се случва почти неусетно, без особени действия от страна на родителите. Но при други - и това е напълно нормално - процесът може да бъде съпътстван от трудности, объркване и дори съмнения дали правим правилното нещо.
С времето, сънят на детето се променя и нуждата от дневен сън постепенно намалява. През първите месеци след раждането бебето спи много и има повече дремки през деня. Но с растежа и развитието му тези дремки постепенно отпадат, една по една.
Фокусът постепенно се измества към по-стабилен и консолидиран нощен сън. Започва период, в който дневният сън се намалява, понякога с отпадането на една дрямка, а постепенно и на останалите. Едновременно с това се увеличава и времето за будуване.
Това е плавен процес и е много важно промените да се случват постепенно, без големи скокове нито в продължителността на съня, нито във времето за будуване. Понякога разликите са буквално само няколко минути.
Кога настъпват тези преходи?
Всеки малък човек е уникален, но има някои приблизителни ориентири:
Преход към 4 дремки: най-често между 2-рия и 3-тия месец;
Преход към 3 дремки: около 4-5-месечна възраст;
Преход към 2 дремки: между 6-ия и 9-ия месец, най-често около 7-8 месеца;
Преход към 1 дрямка: средно между 12-ия и 18-ия месец, като най-често се случва около 14-15 месеца.
Важно е да знаем, че понякога детето може да покаже лъжливи сигнали за готовност за преминаване към по-малко дремки. Това най-често се наблюдава при прехода от две към една дневна дрямка.
Понякога около 10-12-месечна възраст детето може да изглежда, че се справя само с една дрямка, но това често води до бърза преумора. Много редки са случаите, в които преминаването към един дневен сън на тази възраст не се отразява негативно, така че подобен преход в повечето случаи е по-скоро изключение.
Какви сигнали ми показва детето?
Промяната в броя на дремките обикновено не се случва „отведнъж“. Затова наблюдаваме за съвкупност от някои от следните признаци:
Детето започва трудно да заспива за последната дрямка или направо я пропуска. Това може да доведе до дълъг интервал до вечерния сън и натрупване на преумора.
Една от дневните дремки се удължава значително, а за последната вече не остава време.
Появяват се по-чести нощни събуждания.
Детето започва да има дълги нощни будувания, в които може да е весело, будно и дори да иска да си играе.
Започва да се събужда много рано сутрин, преди 6:00 ч. Вижте причините за това: 10 причини за ранно сутрешно ставане и събуждане.
Тези сигнали не бива да се пренебрегват. Особено при ранното събуждане е необходима сериозна и комплексна работа, а то невинаги се коригира лесно. Затова аз винаги наблюдавам за съвкупност от признаци, а не се водя само по един от тях.
Как протича самият преход?
Много често преходът към по-малко дремки не се случва рязко, а преминава през период на подготовка. Това е времето, в което детето започва да показва, че може да будува по-дълго между сънищата, но все още се колебае между „новия“ и „стария“ режим.
Подготовката може да отнеме от 1 до 2 месеца. В един ден детето може да има три дремки, а в друг – само две. Това е част от адаптацията и не означава, че нещо е объркано.
Забелязвам, че колкото по-малко дремки остават, толкова по-дълъг и плавен може да бъде преходът. Например преминаването към 4 дремки обикновено минава бързо и почти незабележимо. Но преходът към само една дрямка може да отнеме седмици, дори месеци.
Важен фактор за наблюдение: железният дефицит
Нещо, което често остава извън полезрението на родителите, а понякога и на специалистите(уви, факт е), е ролята на железния дефицит. Той може да бъде една от причините детето да не успява да удължи интервалите си на будуване и да премине към по-малко дремки.
Ако детето много лесно се преуморява, спи неспокойно или изглежда, че непрекъснато е изморено въпреки добре подредения режим, може би е време да обсъдите с педиатър дали има нужда от изследване на желязото.
За повече информация по темата как железният дефицит може да влияе върху съня, можеш да прочетеш тук.
Ако усещаш, че се намираш в такъв преходен период и ти е трудно да го разчетеш – знай, че не си сама.
Преходите между дремките невинаги са лесни и невинаги се случват по учебник. Понякога просто е нужно малко повече време, наблюдение и търпение, докато двамата с детето намерите новия си ритъм.
С много обич,
Пепи Цанкова - сертифициран консултант по детски сън, сертифициран консултант по родителско прегаряне и бърнаут, холистичен практик, соматичен треньор и йога учител.
Вярвам, че когато нещо в живота ни е трудно - независимо дали това е сънят на детето, изтощението от родителството или усещането, че просто сме носили твърде много твърде дълго - няма универсално решение.
Затова в работата си гледам към човека като цяло и съчетавам знанията и опита си със соматични и дихателни практики, Метафорични Асоциативни Карти, йога, свободно движение и танц, медитация и други холистични подходи.
Коментари