История, която ме мотивира - как две близначета се научиха да заспиват самостоятелно
Актуализирано: 24.08
Понякога една история, остава дълго в сърцето ми, след края на консултацията. Тази е една от тях.
Към мен се обърна семейство Димитрови с две прекрасни близначета – момченца, малко над 4 месеца. Децата имаха кратки дневни дремки, които невинаги можеха да бъдат удължени, неспокоен нощен сън и трудни, продължителни приспивания.
Родени по-рано от термина, те имаха и своите допълнителни нужди, а наличието на железен дефицит даваше своето отражение и върху съня им.
А сега си представете какво означава всичко това за родителите.
Да си съвсем отскоро родител, да имаш проблеми със съня на детето и оттам - със своя собствен, да следиш храненето, къпането, обличането, събличането, прането, пелените, да се съобразяваш с разположението на апартамента и да сваляш бебето с количката, да се чудиш дали си купил достатъчно пелени и крем за подсичане, и още хиляди дребни, но всъщност толкова важни неща.
А родителите също имат нужда от храна. Понякога от баня. Понякога от тоалетна без бързане. Понякога от малко лично време. Понякога просто искат да изпият едно топло кафе - топло, представяте ли си?! - или чаша вино.
А сега умножете всичко това по две. Предизвикателство по две!
В четвъртия месец се случва т.нар. регресия на съня - период, в който сънят на бебето може да бъде сериозно нарушен. Знаехме го и го имахме предвид, но родителите бяха истински мотивирани и решени да направят промяна.
И аз също имах своята увереност, натрупана от работата ми с бебета и семейства, включително с близнаци - защото при две бебета предизвикателствата не просто се удвояват. Понякога те се преплитат и едното влияе пряко върху другото.
Започнахме с постепенни корекции на режима. Майката беше добре подготвена още преди да започнем и не приспиваше бебетата на гърда, въпреки че те бяха изключително кърмени. Това беше голям плюс и ни спести работа по една от честите асоциации за заспиване.
Често работата по детския сън е като танго - една стъпка напред, две назад. Особено на тази възраст, когато говорим по-скоро за ритъм на деня, защото децата се променят буквално всеки ден.
И тук започнахме така - танцувайки.
Освен всичко останало, двете бебета се будеха взаимно. Все още бяха в период на взаимно опознаване и не бяха усвоили добре как да се самоуспокояват. Имаше дни, в които, за да бъде удължен дневният сън, той се случваше предимно в количката.
С времето последната дрямка отпадна и дневният сън стана значително по-добър. Имаха много добри дни, имаха и не толкова добри. Но постепенно нещата започнаха да се подреждат.
Режимът стана все по-предвидим. Дремките се удължиха. Интервалите на будуване станаха подходящи за тях. Значително намалихме асоциациите за заспиване.
Но все още не постигахме докрай това, към което се стремяхме - нямахме достатъчно дълъг и консолидиран нощен сън.
Затова решихме да започнем работа по самостоятелното заспиване и постепенно да премахнем изцяло останалите асоциации за заспиване.
И точно тогава се появи ново, напълно неочаквано предизвикателство - майката и едното бебе влязоха в болница за операция.
И тук историята стана още по-вълнуваща.
Таткото започна да работи сам с другото бебе по самостоятелното заспиване. Прочете стъпките на метода, следваше ги последователно и точно. И не само това - всеки ден ми изпращаше изключително подробна обратна връзка - какво е направил. Колко време му е отнело. Как е реагирало детето. Как е протекло приспиването.
Честно казано, не бях получавала по-подробна и ясна обратна връзка.
Четях всичко със затаен дъх, ден след ден, и виждах как малкият човек отбелязва все повече и повече успехи.
След завръщането от болницата, оперираното бебче имаше нужда от успокояване, адаптация и повече гушкане от мама.
И мама му го даде, без да бърза и без да се притеснява, че „разваля“ нещо. Даде му необходимото време.
А когато то беше готово, започнаха работа и с него.
Отново получавах редовна обратна връзка. Обсъждахме всичко, променяхме неща в движение, когато беше необходимо, и продължавахме, стъпка по стъпка.
Докато един ден историята продължи по един от най-хубавите възможни начини.
Семейство Димитрови ме поканиха да видя какво сме постигнали. Отвориха дома и сърцата си. Влязох и видях любов и топлина. Видях грижа и разбиране. Видях и гушках бебетата.
И видях как две близначета заспаха за 10 минути. Да - за 10 минути.
А после останах за чаша вино, за сладки приказки, хапнах вкусната храна и прекрасната питка, която беше приготвила мама. Това не беше просто край на една консултация. Беше среща с едно семейство, което премина през много, не се отказа и направи промяната възможна. Семейство Димитрови - Виктория и Петко, и вашите вълшебни деца - Теодор и Мартин, това го постигнахте вие. Четиримата.
За мен беше чест, удоволствие, предизвикателство и вдъхновение да ви съпровождам, подкрепям и консултирам по този път.
Но работата я свършихте вие. оказахте ми на практика какво се случва, когато родителят намери своя консултант, довери му се и в същото време остане активен, последователен и готов да прави необходимите промени.
Желаният резултат не идва само от добри препоръки.
Идва от точните препоръки, от гъвкавостта, от готовността да променяме подхода, когато детето има нужда от това – но и от активните, отговорни и нежно упорити действия на родителите.
Децата са чувствителни и интуитивни. Те усещат мама и тате и ги следват.
Вики, твоята безусловна любов и умението ти да създаваш топлина и уют.
И ти, Петко – ТАТКО НОМЕР 1, с твоята грижовност, отдаденост и невероятна последователност.
Вие ми показахте още веднъж какво може да се случи, когато двама родители работят заедно за своите деца.
А аз съм безкрайно благодарна, че имах възможността да бъда част от този път.
Влюбена съм в Марти и Тео.
Нека бъдат здрави и благословени!
И ако в момента сте там, където някога бяха Вики и Петко, и си мислите, че вашият сън никога няма да стане по-различен, искам да ви кажа нещо:
Това може да бъде и вашата история и не с чуждия режим и не с чуждите очаквания. А с вашето дете, с вашето семейство и с вашия път.
С любов, осъзнаване, приемане, търпение и, понякога, с малко нежно упорство.
С много обич,
Пепи Цанкова - сертифициран консултант по детски сън, сертифициран консултант по родителско прегаряне и бърнаут, холистичен практик, соматичен треньор и йога учител.
Вярвам, че когато нещо в живота ни е трудно - независимо дали това е сънят на детето, изтощението от родителството или усещането, че просто сме носили твърде много твърде дълго - няма универсално решение.
Затова в работата си гледам към човека като цяло и съчетавам знанията и опита си със соматични и дихателни практики, Метафорични Асоциативни Карти, йога, свободно движение и танц, медитация и други холистични подходи.
Коментари